Пухкави кифлички със сиренце

Чудех се откъде да започна с рецептите. Това е малко трудно, тъй като в момента съм на диета и не приготвям много неща (или поне не за себе си), но за сметка на това съм вдъхновен за готвене до немай къде. Реших да се опитам да пресъздам едни кифлички, които баба ми прави и аз обожавам (въпреки че този път само ще ги мириша, а други ще имат честта да ги унищожат). Те са обидно пухкави, когато се извадят от фурната, и ако има достатъчен брой гладни люде наблизо не достигат до изстиване. За моя огромна изненада, нямах проблеми с приготвянето им и рецептата се оказа доста лесна и интуитивна, така че се надявам престрашилите се да последват моя пример, също да не срещнат спънки.

Продукти за 32 кифлички:

За втасването:

1 кубче мая (42гр)

500 мл. прясно мляко

5 с.л. захар

5 с.л. брашно

щипка сода

щипка сол

1/2 чаена чаша олио (около 125 мл.)

За месенето и оформянето:

900 гр. брашно (може да е малко повече или по-малко)

300 гр. сирене (може 150 гр. сирене и 150гр. кашкавал)

олио за намазване


Прясното мляко се затопля леко на печката, като трябва да е топло, а не горещо или вряло (пробвай го с кутре и ако не те опари, смело действай). Изсипва се в дълбока купа и в него се разтварят леко разтрошената мая, захарта, брашното, содата и солта. Сместа се оставя да втаса за 15 минути или докато започне да се надига и шупва в бяло.

Фурната се нагрява на 180 градуса.

С бавно и равномерно разбъркване се добавя олиото внимателно, на тънка струйка. Отново се оставя да втаса 15 минути. Докато сместа втасва, сиренето се настъргва на ренде (много по-добре се получава така, а не като се натроши с вилица) и се оставя настрана за пълнене на кифличките.

Брашното за омесването на тестото  се  пресява и започва да се добавя по малко към втасалата смес при непрекъснато бъркане. Когато започне да се образува тесто, се премества на набрашнен плот или в широка тава и месенето продължава на ръка, при непрекъснато добавяне на брашното. Трябва да се получи гладко, меко тесто, което да не лепне.

Тестото се разделя на четири равни топки. Всяка една се разточва не много дебело върху леко набрашнен плот (около 5 мм.) и се разделя на 8 части (първо се срязва на кръст и после всяка четвъртина се разделя през средата на две). В дебелата част на образувалите се триъгълници се поставя малко от сиренето, крайчетата се загъват към него и после се завива към центъра, докато се получи малка кифличка. Това се повтаря и с останалите триъгълници и другите три топки.

Образувалите се кифлички се нареждат върху тава застлана с хартия за печене на разстояние една от друга и се намазват изцяло с олио. Ако върху тавата няма хартия, трябва да се намажат и отдолу. На една голяма таква (за цялата печка) се побират половината кифлички.

Пекат се до златисто и се вадят от фурната. Оставят се да изстинат 2-3 минути и след това могат да бъдат унищожени. Върху същата хартия може да бъде наредена и следващата партида. Ако все пак няма веднага да бъдат ядени е хубаво да се завият в кърпа и да се сложат в торба, за да не изсъхват.

Потресът от бялата страница

Винаги ми е адски трудно да започна да пиша нещо. Все се чудя, дали това е израз на графомания или пък нещо не съм много в ред и трябва да си излея душицата пред клавиатурата (защото умението ми да пиша на ръка отдавна потъна в небитието). Изпитвам небивал потрес пред "бялата страница" и не мога да го измисля тоя увод. Знам, че след това е лесно и ще започна да се набирам на копчетата, като машинописка, но някак си първите едно-две изречения ми отвяват акъла.
Чета блогове, основно кулинарни, от година и нещо и откакто започнах да чета този на Йоана много се вдъхнових от лекия и приятен начин, по който тя описва нещата и смесва своите мисли с това, което приготвя. И нещо започна да ме чопли - обичам да готвя, да изразявам себе си и да споделям. Обичам и да се развивам и да ставам по-добър в нещата, които ми носят удоволствие и искат умения. И, за да се предизвикам (е, за да я задоволя тая графомания), реших да си направя блог. Ей така, да споделям кулинарните си провали и успехи (а дано най-сетне направя нещо, без да сгреша няколко пъти), както и по-безинтересните си мисли, с тези, които имат желанието да ме четат.
За финал искам да кажа, че според мен във всичко, което ни обгражда има някаква магия. Или енергия. Или моджо. Абе каквото искаш си го кръщавай. Но тази магия е вплетена дълбоко в самия живот и в източниците на живот. И когато съм в кухнята, отворя бурканчетата с подправки, маслото закъкри (и прегори) в тигана и започна да приготвям нещо, се отнасям и всеки миг ми носи някаква палитра от усещания. Магията става и дори яденето да прегори, аз се чувствам прекрасно. И смятам, че за всеки, който влезе в кухнята, за да направи нещо повече от това, да си напълни стомаха, това е важно. Човек трябва да открие, къде чувства своята магия най-силно. И да я освобождава.

Лека нощ, незнайни читателю. Дано не съм бил прекомерно досаден и очаквай скоро моите първи споделени кулинарни опити.

П.С. Ще ми отнеме време докато му хвана цаката на blogger, така че дотогава оформлението няма да е цвете за мирисане.